Ревю на Всичко, всичко от Никола Юн.
Разбрах за нея благодарение на трейлъра на
филма, който се върти из интернет. Наистина много хубава книга. Хареса ми. По
мое мнение е лека и се чете бързо. Написаната е по интересен начин. Историята потапя читателите си в топка от емоции. Имаше
имейлите, които се разменяха между Мадалин и Оливър. Преди да продължа да
обяснявам как е написана самата книга ще ви разкажа за съдържанието. Видът е
важен, но съдържанието е всичко.
Разказва се за момиче (Мадалин Уинтър), което не може да излиза от вкъщи, заради своята алергия към света. Нейната болест може да бъде предизвикана от най-малката бактерия, а може и да не бъде предизвикана от нея. Заболяването й е непредвидимо. Тя никога не излиза от къщата си. Единствените хора в нейния живот са майка й, медицинската сестра и учителите, които рядко я посещават. Нейното ежедневие минава с книгите. С тях изживява живота си. Има и вечерите с майка си на които играят игри и гледат филми.
Но един ден докато Мади чете поредната книга чува звуци от камион. Тя не се стърпява и поглежда през прозореца. Това нейно решение променя живота й. Докосвания, посещения все забранени неща ще се случат. Мадалин този път ще изживее любовта не чрез книгите, а чрез своето крехко сърце, непознаващо света. Тя се запознава с Оливър. Това е човека, чрез който нашата главна героиня ще опознае света по един различен начин.
Спирам да разказвам, защото ще стигна и края на тази омагьосваща история. Само ще кажа, че края наистина ме изненада. Не мога да кажа, че не го очаквах докато не го стигнах, защото когато остана малко до края усетих на къде отиват нещата. В самата книга са обхванати темите за насилие, алкохолизъм, болката от това да загубиш близък, прекаленото желание да предпазиш любим човек и желанието за живот. Но не желанието да си жив, а да живееш като за последно. Да поемеш риск, за да приемеш живота с две ръце.
Сега отново се връщам към това как е написана книгата. Когато Оливър пишеше на прозореца си ми допадна това как буквите бяха обърнати. Първоначално се мъчих да ги чета, но след това осъзнах, че огледалото ще помогне. Беше забавен начин на четене. Много ми допадна идеята.
Искрено ви препоръчвам тази книга. Смятам, че бихме могли да научим много. Искам да ви разкажа за Мадалин Уинтър. Тя е изключително смела личност. Да си призная, имаше моменти, в които нейните действия ми изглеждаха глупави и ми действаше на нервите. Но нейните постъпки са нищо пред тези на майка й.
От друга страна Кара, нейната медицинска сестра е наистина уникален човек. Толкова много помогна на Мади. Заобичах я. Въпреки че някои от нейните действия бяха рисковани, но извършени с най-добри намерения.
Оливър е някак потаен герой, поне според мен. Мога да кажа, че е наистина внимателен и грижовен. Той донякъде е онова потайно, забавно и сладко момче от книгите. Някак ми беше клиширан образа му, но клишето е класика. Винаги се чете, колкото и одумвана да е. Обаче неговата история съвсем не беше типична за книгите. Баща му, който изключително не харесвам ставаше агресивен след като се напие. Посягаше и всяваше страх. От беглата ми представа, която успях да си създам е, че майката на Оли търпеше и не се съпротивеше. Сестра му бе активна пушачка и нервачка, доколкото разбрах. Щеше да бъде хубаво, ако писателката бе писала повече за семейството на Оливър. Вътре бяха вкарани прекрасни мисли.
Разказва се за момиче (Мадалин Уинтър), което не може да излиза от вкъщи, заради своята алергия към света. Нейната болест може да бъде предизвикана от най-малката бактерия, а може и да не бъде предизвикана от нея. Заболяването й е непредвидимо. Тя никога не излиза от къщата си. Единствените хора в нейния живот са майка й, медицинската сестра и учителите, които рядко я посещават. Нейното ежедневие минава с книгите. С тях изживява живота си. Има и вечерите с майка си на които играят игри и гледат филми.
Но един ден докато Мади чете поредната книга чува звуци от камион. Тя не се стърпява и поглежда през прозореца. Това нейно решение променя живота й. Докосвания, посещения все забранени неща ще се случат. Мадалин този път ще изживее любовта не чрез книгите, а чрез своето крехко сърце, непознаващо света. Тя се запознава с Оливър. Това е човека, чрез който нашата главна героиня ще опознае света по един различен начин.
Спирам да разказвам, защото ще стигна и края на тази омагьосваща история. Само ще кажа, че края наистина ме изненада. Не мога да кажа, че не го очаквах докато не го стигнах, защото когато остана малко до края усетих на къде отиват нещата. В самата книга са обхванати темите за насилие, алкохолизъм, болката от това да загубиш близък, прекаленото желание да предпазиш любим човек и желанието за живот. Но не желанието да си жив, а да живееш като за последно. Да поемеш риск, за да приемеш живота с две ръце.
Сега отново се връщам към това как е написана книгата. Когато Оливър пишеше на прозореца си ми допадна това как буквите бяха обърнати. Първоначално се мъчих да ги чета, но след това осъзнах, че огледалото ще помогне. Беше забавен начин на четене. Много ми допадна идеята.
Искрено ви препоръчвам тази книга. Смятам, че бихме могли да научим много. Искам да ви разкажа за Мадалин Уинтър. Тя е изключително смела личност. Да си призная, имаше моменти, в които нейните действия ми изглеждаха глупави и ми действаше на нервите. Но нейните постъпки са нищо пред тези на майка й.
От друга страна Кара, нейната медицинска сестра е наистина уникален човек. Толкова много помогна на Мади. Заобичах я. Въпреки че някои от нейните действия бяха рисковани, но извършени с най-добри намерения.
Оливър е някак потаен герой, поне според мен. Мога да кажа, че е наистина внимателен и грижовен. Той донякъде е онова потайно, забавно и сладко момче от книгите. Някак ми беше клиширан образа му, но клишето е класика. Винаги се чете, колкото и одумвана да е. Обаче неговата история съвсем не беше типична за книгите. Баща му, който изключително не харесвам ставаше агресивен след като се напие. Посягаше и всяваше страх. От беглата ми представа, която успях да си създам е, че майката на Оли търпеше и не се съпротивеше. Сестра му бе активна пушачка и нервачка, доколкото разбрах. Щеше да бъде хубаво, ако писателката бе писала повече за семейството на Оливър. Вътре бяха вкарани прекрасни мисли.
Ето и някои от тях:
„Можем да притежаваме безсмъртие или
спомена, че сме били докосвани. Но не и двете“
„Животът
е дар. Не забравяй да го живееш.“Страници: 320
Издателство: Ибис
Няма коментари:
Публикуване на коментар