Мемоарите на една гейша

МЕМОАРИТЕ НА ЕДНА ГЕЙША

Още преди да прочета тази книга, съм чувала много добри неща за нея. И истината е точно такава, особено ако сте човек като мен, който рядко е чел, книги за Далечния Изток.

Главната героиня, на творбата се казва Чийо, която пък след това се ''превръща'' в Саюри. За тези, които не знаят какво е гейша, нека направя кратко обяснение. 

На японски в превод думата гейша означава артистична личност (gei - изкуство и sha - личност), "обучен в изкуствата" танци, пеене, музика, етикет и др.). Гейшите са традиционни професионални японски артистки-танцьорки, които забавляват чрез различни умения. Понякога се използват и термините гейко, а за чиракуваща гейша (авторът много добре обяснява какво е това, а и самата Саюри преминава през този етап) - майко.

Саюри, имаща нетипични синьо-сиви очи, за разлика от другите японци, живее в "залитащата къща" заедно със семейството си. Но по някакъв начин, се разделя от тях (няма да ви кажа защо, за да не разваля изненадата, ако някой иска да чете) и животът ѝ продължава в коренно различна посока.

 Героите са реалистични, а самата Саюри - решителна, дори ако отначало създава по различно впечатление. Културата с която се запознава читателят, е много по различен, а Артър Голдън ни пренася в миналото - животът на Япония, по време на Голямата депресия и Втората Световна война. Авторът, отделя място и за една несподелена любов, която Саюри крие в продължение на години. И единственото нещо, подсещаща я за, тази нейна любов е една кърпичкa.

Любими цитати:

Само едната ми половина беше в Гион - другата обитаваше мечтите да си ида у дома. Затова мечтите са толкова опасно нещо. Те изплавят като огън и понякога те изпепеляват напълно. 

Ако имах най-малка представа за пораженията, които щях да нанеса, на бъдещето си, мигом щях да се прехвърля през покрива и да хукна назад, откъдето бях дошла. Само че не си давах сметка за риска, който поемах. 

Често в живота се сблъсквахме с неща, които не можехме да разберем, защото не сме виждали подобно нещо. Затова и племенникът на императора ме смая толкова.  

Не мога да каза, че се бях успокоила когато рано сутрин влакът, навлезе в кара Киото. Нали все пак ако хвърлиш камък в езерото, водата трепва още дълго, след като той вече лежи на дъното. 

Запитах се какво ли ще си помисли, ако можеше да ме види, коленичил тук, в дома на Мамеха, облечена в кимоно, по-скъп от всичко, което бях виждала през живота си, и в компанията на един барон и на може би на-известната гейша в цяла Япония. Едва ли бях достойна за всичко това. И тогава си дадох сметката за великолепната коприна около тялото ми. И изпитах чувството, че мога да се удавя в красота. В този момент ми хрумна, че самата красота е нещо като болезнена меланхолия.

Момичетата очакват какви ли не глупави неща, Саюри. Надеждите са като украшенията за коса. Момичетата искат да носят прекалено много от такива украшения. А остареят ли, изглеждат смешни дори с едно в косата.

Толкова силно ми се искаше това да не се беше случило, че ако беше възможно времето щеше да отстъпи пред неудържимото ми желание да се върне назад. 

Цена: 10,00

Страници: 479

Издателство: Обсидиан 

-Мармалад