Всичко, всичко

Ревю на Всичко, всичко от Никола Юн.

Разбрах за нея благодарение на трейлъра на филма, който се върти из интернет. Наистина много хубава книга. Хареса ми. По мое мнение е лека и се чете бързо. Написаната е по интересен начин. Историята потапя читателите си в топка от емоции. Имаше имейлите, които се разменяха между Мадалин и Оливър. Преди да продължа да обяснявам как е написана самата книга ще ви разкажа за съдържанието. Видът е важен, но съдържанието е всичко. 

Разказва се за момиче (Мадалин Уинтър), което не може да излиза от вкъщи, заради своята алергия към света. Нейната болест може да бъде предизвикана от най-малката бактерия, а може и да не бъде предизвикана от нея. Заболяването й е непредвидимо. Тя никога не излиза от къщата си. Единствените хора в нейния живот са майка й, медицинската сестра и учителите, които рядко я посещават. Нейното ежедневие минава с книгите. С тях изживява живота си. Има и вечерите с майка си на които играят игри и гледат филми. 

Но един ден докато Мади чете поредната книга чува звуци от камион. Тя не се стърпява и поглежда през прозореца. Това нейно решение променя живота й. Докосвания, посещения все забранени неща ще се случат. Мадалин този път ще изживее любовта не чрез книгите, а чрез своето крехко сърце, непознаващо света. Тя се запознава с Оливър. Това е човека, чрез който нашата главна героиня ще опознае света по един различен начин.

Спирам да разказвам, защото ще стигна и края на тази омагьосваща история. Само ще кажа, че края наистина ме изненада. Не мога да кажа, че не го очаквах докато не го стигнах, защото когато остана малко до края усетих на къде отиват нещата. В самата книга са обхванати темите за насилие, алкохолизъм, болката от това да загубиш близък, прекаленото желание да предпазиш любим човек и желанието за живот. Но не желанието да си жив, а да живееш като за последно. Да поемеш риск, за да приемеш живота с две ръце. 

Сега отново се връщам към това как е написана книгата. Когато Оливър пишеше на прозореца си ми допадна това как буквите бяха обърнати. Първоначално се мъчих да ги чета, но след това осъзнах, че огледалото ще помогне. Беше забавен начин на четене. Много ми допадна идеята.

Искрено ви препоръчвам тази книга. Смятам, че бихме могли да научим много. Искам да ви разкажа за Мадалин Уинтър. Тя е изключително смела личност. Да си призная, имаше моменти, в които нейните действия ми изглеждаха глупави и ми действаше на нервите. Но нейните постъпки са нищо пред тези на майка й.

От друга страна Кара, нейната медицинска сестра е наистина уникален човек. Толкова много помогна на Мади. Заобичах я. Въпреки че някои от нейните действия бяха  рисковани, но извършени с най-добри намерения. 

Оливър е някак потаен герой, поне според мен. Мога да кажа, че е наистина внимателен и грижовен. Той донякъде е онова потайно, забавно и сладко момче от книгите. Някак ми беше клиширан образа му, но клишето е класика. Винаги се чете, колкото и одумвана да е. Обаче неговата история съвсем не беше типична за книгите. Баща му, който изключително не харесвам ставаше агресивен след като се напие. Посягаше и всяваше страх. От беглата ми представа, която успях да си създам е, че майката на Оли търпеше и не се съпротивеше. Сестра му бе активна пушачка и нервачка, доколкото разбрах. Щеше да бъде хубаво, ако писателката бе писала повече за семейството на Оливър. Вътре бяха вкарани прекрасни мисли.

Ето и някои от тях:

„Можем да притежаваме безсмъртие или спомена, че сме били докосвани. Но не и двете“

„Животът е дар. Не забравяй да го живееш.“

Страници: 320
Издателство: Ибис                                                                                                                                                             

Момичето, което бях

Има книги, които са толкова добре написани, а героите са толкова истински, че сякаш не четем една измислена история, дори думата "измислена" звучи като обида. Героите са толкова реални, че имаме чувството че не четем тяхната история, а я живеем заедно с тях самите. Техните болки, са нашите болки. И тяхното щастие е нашето щастие. 

Има книги, които променят денят ти, мигът ти, дори мисленето ти. Вече можеш да оправдаваш или вярваш в едно нещо, само заради една книга. 

Но пък автора, толкова добре е измислил сюжета, че "само една книга" звучи като обида. 

Някои книги, герои, сюжети са орисани да бъдат част от нас, а днес аз ще ви представя точно такава книга. 

Автора ни потапя в далечната 1917 година, Франция, по време на Първата световна война. 



Софи е красива жена, със златисто-рижава коса, а нейният съпруг е не толкова известният художник Едуар Льофевър. Той е мобилизиран и изпратен като войник на фронта, а Софи живее заедно със сестра си (Елен) и по-малкия им брат Орлиен. Нейната родина е окупирана от германците, а цялото жизнелюбие на една красива жена е успяло да се изпари. 

Една нощ, немски комендант забелязва един красив портрет на жена със златисто-рижава коса, гледащи с очи пълни с любов и някаква загадъчна усмивка. Това жизнелюбие и тази усмивка са толкова непознати за хора, биещи се на фронта. Тя е сякаш единственото цветно нещо, което той забелязва. Не цветовете, който е използвал художникът, а сама усмихваща се жена успява да го впечатли. А името на тази жена е Софи, Софи Льофевър. Картината е нарисувана от нейният съпруг, Едуар, а името ѝ е "Момичето, което бях"...

Обстоятелствата са такива, че Софи и немският комендант се запознават, започват да водят разговор за изкуство. И колкото и Софи да мрази немците, отношението ѝ към коменданта и неговите хора, започва макар и малко да се променя...

Не след много дълго време обаче, Софи получава новина, която я разтърсва. Нейният съпруг, Едуар, е пленен и изпратен в лагер. Софи е готова да направи всичко възможно, за да го спаси. Дори ако това означава, да се обърне за помощ към врага си - немският комендант. 

Авторката, тоест Джоджо Мойс, прекъсва историята на най-важното място. Читателят, дори и да иска, сякаш не може да спре да чете, за да научи какво се е случило със Софи, съпругът ѝ Едуар и коменданта. 

Изведнъж започва една нова и непозната история. Автора ни отвежда в Англия, 2007г. света на Лив (Оливия). Тя е загубила съпруга си преди 4 години. А заедно с него целият си оптимизъм, жизнелюбие. Единственото нещо, което ѝ дава сили е една картина на красива жена, със златисто-рижава коса, очи гледащи с любов и мистериозна усмивка... Картината, чието име е "Момичето, което бях" подсеща Лив за миналото ѝ - за миналото, когато е била щастлива със съпруга си. Когато всичко е било добре. А сякаш "Момичето, което бях" лекичко се присмива на Лив, за нейният песимизъм. 

В един гей бар, Лив се запознава с мъж на име Пол. Пол е американец,  който живее в Англия. Тяхната случайна среща, е способна да преобърне светът на десетки хора. 

А Софи, чиято единствена картина е "Момичето, което бях" доказва, че наистина е трябвало да се запамети в историята със златно-рижавата си коса, очите гледащи с любов и мистериозната си усмивка. 

Софи успява да промени светът на семейството си, немският комендант, съпругът ѝ Едуар, този на Пол и най-вече на Лив. 

Според мен историята, заслужава да бъде четена. По принцип Джоджо Мойс е наистина добра писателка и тази книга е доказателството. Лично аз си мисля, че "Момичето, което бях" по никакъв начин не отстъпва на "Аз преди теб". 

Историята на Софи и Лив е драматична, с неочаквани обрати, каращи читателя да мисли само и единствено за тях. Романтиката нито е прекалено много, но пък и не липсва. 

"Момичето, което бях" е една красива история, показваща че в черното име бяло, че Ин и Ян се преплитат, че надеждата не умира, че съдбата помага на смелите. 





Любими цитати:

Сестра ми ме мислеше за безстрашна, но нищо не ме плашеше така както нейните страхове.

 Щом човек загуби майка си, тя постепенно се сдобива с ореол в спомените му.

Как така скучният лумпен Ричард, с неговите приятелки от Ситито и голф екскурзиите му през уикендите и пълната липса на интерес  към всичко извън посредственото му ежедневие, живее, а Дейвид го няма. Талантливият, нежният, страстният Дейвид е мъртъв ... Защо този некадърник Тим се размножава и създава ново поколение от малки Тимовци, а оригиналният ум на мъжа ѝ, неговата грижовност, целувките му са се изгубили завинаги ?

Трябваше да минат години, преди да може да гледа чуждо щастие, без да скърби за загуба на своето. 

Не ѝ се искаше пак да се зарови в албума със семейни снимки и да си мисли, че никога повече няма да обича някого толкова. 

Колкото по-нагоре се изкачваш толкова черното и бялото посивяват. 

Мо: Не изглеждаш добре.
Лив: Благодаря!

Издателство: Хермес
Цена: 14,95
Страници: 432

Обсидиан

"Обсидиан" е първата книга от поредица на Дженифър Л. Арментраут - Лукс. Нейният стил на писане е изключително лек, приятен и познат на повечето читатели. Тя успява да задържи вниманието на читателя, върху главният герой (и не само), неговите мисли и история. Жанрът на книгата е фантастика, като романтика изобщо не липсва.

Главната героиня на творбата е Кейти. Тя се премества, задно с майка с в Западна Вирджия, където започват нов живот. Кейти, е обикновено момиче, обичащо да чете книги. През свободното си време тя публикува в блога си книги, които е прочела или се занимава с градинарство.

Скоро тя се запознава с момиче на име Ди - правеща впечатление със своето жизнелюбие, но и с пó особено държание. Още от самото начало, на читателят му става ясно, че Ди крие тайни.


Ала най-странното далеч не е това. Нещата, които прави Ди, "дребните" паранормални неща, с които се сблъсква Кейти, се губят на фона на странния брат на Ди. Неговото име е Деймън. Той е привлекателен, със зелени очи, обаче е адски арогантен и егоистичен.

Магията се получава, когато два противоречиви характера - този на Кейти и Деймън се срещнат.

Но това далеч не е истинската "магия". Това ново семейство, с което Кейти се запознава не е толкова обикновено, както тя си мисли.

Лично на мен книгата много ми хареса и успях да я прочета, за кратък период от време. Любовните романи ми липсваха, а "Обсидиан" е първата ми книга в жанр фантастика (а пък аз не съм фенка, на фантастиката). Мисля, че тази творба е лесна за харесване, защото много лесно можем да намерим себе си в героите, та дори и в Деймън. По мое мнение, книгата би допаднала на повечето хора, търсещи нещо между романтика и фантастика.

Издателство: Егмонт
Цена: 9,90
Страници: 368

Елинор и Парк

Тази книга сигурно съм я чела преди година, но все оставях ревютата настрана. Ето, че дойде и моментът да обърнем внимание на нея.  

Рейнбоу Роуъл е сравнително популярна по мои наблюдения. Нейният стил се отличава повече от другите съвременни автори. Нейните книги, представят живота на тийнейджърите, по който повечето хора на са свикнали да виждат. Гледната точка на Рейнбоу Роуъл, нейните реалистични и по-различни герои са перфектни, за хората търсещи нещо по-различно от клишето. 

Елинор, далеч не е познатата героиня с перфектното лице, перфектните маниери и перфектното тяло, които ни представят повечето от съвременните автори. Тя е представена като обикновено момиче, но аз не бих се съгласила с това. Начина по който се облича, се говори в училището, а червената ѝ къдрава коса не остава с нищо по-назад. Елинор е обградена със семейни проблеми, а училищното място напълно допълва нейната лоша съдба. 

Парк, е като огледалото на Елинор. Той има азиатски корени и често съучениците му, намират причини за да се подиграват с това. Парк, за разликата от Елинор, не е толкова изолиран и има, макар и малко, няколко приятели. 

Тяхната среща е в училищният автобус. Парк, седнал на класическото си място, което вече е заплюл като "свое" среща Елинор, която пък сяда до него. Тя успява да му привлече вниманието с шантавата си прическа. 

Един ден Парк, успява да събере смелост и да предложи слушалка на Елинор. А и комиксите, които чете успяват да привлекат вниманието ѝ. И по този начин те се запознават. Животът и на двамата герои е труден, но пък дали ще успеят да ги преодолеят? А дали, ще застанат срещу тези проблеми заедно или приятелството им ще бъде ограничено ? 

Любими цитати:

Елинор: Просто ми иде да разделя тая песен на части и да ги обичам до смърт.

Когато хвана ръката ѝ, имаше чувството, че държи пеперуда. Или туптящи сърце. Нещо прекрасно и съвършено. 

Когато зърна усмивката ѝ, Парк си помисли, че трябва винаги да се усмихва така. Лицето ѝ веднага се преобразяваше от странно в красиво. Искаше му се да може да я кара, да се усмихва непрекъснато.

Онова чувство, на сигурност, което изпитваше, когато седеше в Парк до автобуса, онова усещане, че нищо не може да ѝ се случи не я напускаше, нито за миг. Обграждаше я като силово поле. 

Страници: 344

Цена: 12,90

Издателство: Егмонт

-Мармалад

Мемоарите на една гейша

МЕМОАРИТЕ НА ЕДНА ГЕЙША

Още преди да прочета тази книга, съм чувала много добри неща за нея. И истината е точно такава, особено ако сте човек като мен, който рядко е чел, книги за Далечния Изток.

Главната героиня, на творбата се казва Чийо, която пък след това се ''превръща'' в Саюри. За тези, които не знаят какво е гейша, нека направя кратко обяснение. 

На японски в превод думата гейша означава артистична личност (gei - изкуство и sha - личност), "обучен в изкуствата" танци, пеене, музика, етикет и др.). Гейшите са традиционни професионални японски артистки-танцьорки, които забавляват чрез различни умения. Понякога се използват и термините гейко, а за чиракуваща гейша (авторът много добре обяснява какво е това, а и самата Саюри преминава през този етап) - майко.

Саюри, имаща нетипични синьо-сиви очи, за разлика от другите японци, живее в "залитащата къща" заедно със семейството си. Но по някакъв начин, се разделя от тях (няма да ви кажа защо, за да не разваля изненадата, ако някой иска да чете) и животът ѝ продължава в коренно различна посока.

 Героите са реалистични, а самата Саюри - решителна, дори ако отначало създава по различно впечатление. Културата с която се запознава читателят, е много по различен, а Артър Голдън ни пренася в миналото - животът на Япония, по време на Голямата депресия и Втората Световна война. Авторът, отделя място и за една несподелена любов, която Саюри крие в продължение на години. И единственото нещо, подсещаща я за, тази нейна любов е една кърпичкa.

Любими цитати:

Само едната ми половина беше в Гион - другата обитаваше мечтите да си ида у дома. Затова мечтите са толкова опасно нещо. Те изплавят като огън и понякога те изпепеляват напълно. 

Ако имах най-малка представа за пораженията, които щях да нанеса, на бъдещето си, мигом щях да се прехвърля през покрива и да хукна назад, откъдето бях дошла. Само че не си давах сметка за риска, който поемах. 

Често в живота се сблъсквахме с неща, които не можехме да разберем, защото не сме виждали подобно нещо. Затова и племенникът на императора ме смая толкова.  

Не мога да каза, че се бях успокоила когато рано сутрин влакът, навлезе в кара Киото. Нали все пак ако хвърлиш камък в езерото, водата трепва още дълго, след като той вече лежи на дъното. 

Запитах се какво ли ще си помисли, ако можеше да ме види, коленичил тук, в дома на Мамеха, облечена в кимоно, по-скъп от всичко, което бях виждала през живота си, и в компанията на един барон и на може би на-известната гейша в цяла Япония. Едва ли бях достойна за всичко това. И тогава си дадох сметката за великолепната коприна около тялото ми. И изпитах чувството, че мога да се удавя в красота. В този момент ми хрумна, че самата красота е нещо като болезнена меланхолия.

Момичетата очакват какви ли не глупави неща, Саюри. Надеждите са като украшенията за коса. Момичетата искат да носят прекалено много от такива украшения. А остареят ли, изглеждат смешни дори с едно в косата.

Толкова силно ми се искаше това да не се беше случило, че ако беше възможно времето щеше да отстъпи пред неудържимото ми желание да се върне назад. 

Цена: 10,00

Страници: 479

Издателство: Обсидиан 

-Мармалад

Предизвикателство: Четене

Има милиони предизвикателства, които виждаме по интернет. Някои от са странни, други забавни. Но колко от нас, включително и хората обичащи да четат са чували за едно друго, не толкова популярно предизвикателство, четенето?
Лятото дойде, нека се опитаме да изпълним поне някои от тях!

• Прочети книга, препоръчана от библиотекар/ка 
• Прочети книга, която от дълго време се каниш, но все забравяш
• ''Прочети''аудиокнига
• Прочети книга, в чието заглавие минава един от сезоните

Пример: Зимна градина от Кристиан Ханна

• Книга написана повече от един автор

Пример: Уил Грейсън, Уил Грейсън от Дж. Грийн и Дейвид Левитан

• Бестселър от жанра, който обикновено не четеш
• Книга, разказваща за пътешествия
• Книга, издадена през 2017

Пример: Най-красивата жена във Флоренция от Алиса Паломбо 

• Прочети отново любимата си книга
• Книга, с името на герой

Пример: Къде си, Аляска? от Дж. Грийн

• Книга, чийто сюжет се развива в два различни периода

Пример: Парижкият сладкар от Лора Мадлен

Ревю на книгата тук

• Книга, за храна

Пример: Шоколадово докосване от Лора Флоран

• Книга, която има филм/сериал

Пример: Мемоарите на една гейша от Артър Голдън

Ревю на книгата, тук

-Мармалад

Най-добрите сайтове за безплатни електронни книги

Не винаги парите ни стигат за да си купим хартиени книги. Тогава на помощ се появяват електронните. Тук, ще представим най-добрите (според нас, естествено) сайтове за четене.

• 1. Booksbg.org
• 2. Virtualnabiblioteka.com/
• 3. Chitanka.info

И естествено, фейсбук групи за безплатни електронни книги. Без съмнение, те биха ви помогнали най-много. Ако не можете да намерите дадена книга, е достатъчно да напишете това в групата, а след това ако някой я има ще я качи в групата, за да си я изтеглите.

-Мармалад